Родителство Дисциплина

Пляскане на деца – по-добър начин

без пляскане на деца

Защо не съм готин с пляскането на децата си

Когато бях дете, живеех в страх да не ме набият. Най-голямото наказание в моето домакинство беше ужасното напляскване с книги. В случаите на състезания аз и братята и сестрите ми правехме нещо епично грешно, родителите ми търсеха най-голямата, най-тежка книга, която можеха да намерят, и я удряха няколко пъти в дупето ни с, както им се струваше, всичка сила.

Когато се родиха собствените ми деца, се заклех, че никога няма да ги напляскам и това лято те ще станат на 10 и 12 и до ден днешен спазя това обещание, което си дадох.

Ето какво научих за напляскването от моето детство и от това, което съм бил свидетел на други родители.

Пляскането не ми навреди в дългосрочен план

Не се чувствам ощетен. Не изпитвам злоба към родителите си за избора им на наказание. Дори и сега ги посещавам често със собствено семейство. Обичам ги и те ме обичат. Не им се сърдя по никакъв начин, но не съм съгласен с напляскване.

Не искам децата ми да се страхуват от мен       

Не искам да управлявам децата си чрез страх. Изобщо не искам да ги управлявам – просто искам да им помогна да ги оформят в по-добри хора и те в крайна сметка да направят този свят по-добро място. Удрянето им не постига нито една от тези цели.

Когато бях изправен пред книга, която ме биеше в младостта си, бях изпълнен с ужас. Знаех, че ще боли, но като остарях малко, не ме болеше толкова много и не бях толкова уплашен. И така, какво остава, когато достигнете този етап? Трябва ли родителите да намерят по-добри начини да наранят децата си? Трябва ли да започнат да използват колани? Къде свършва?

Ние редовно казваме на децата си, че насилието никога не е отговорът. Казваме им го, когато имат проблеми с приятелите си и когато си имат работа с хулигани. Но когато имаме проблем, правим обратното – удряме ги. То е ирационално и реактивно, което е обратното на това, което е добро наказание.

Пляскането не ме накара да се държа добре

Дори със заплахата от удар, надвиснал над главата ми, пак се държах лошо. Карах се с братята и сестрите си и се карах с родителите си, когато не разбираха защо съм разстроен.

В къща, пълна с деца, никога не съм имала чувството, че родителите ми наистина ме слушат. Сега, когато съм родител, знам, че това е вярно. Няма начин да са имали време да изслушат оплакванията на всичките девет деца – не биха успели да направят нищо друго. Девет беше много за двама родители, а аз имам много по-лек товар само с две деца.

Трябва да има по-добър начин

Когато решавам как да накажа децата си, се опитвам да им дам това, което никога не съм имала и което винаги съм искала – някой да ме изслуша. Не просто да ме чуе да говоря, но някой, който наистина ме е изслушал защо съм разстроен и защо съм направил това, което съм направил. Защото дори в моята заблудена младост имах причини и дори когато бяха погрешни, те пак бяха важни за мен.

В крайна сметка този свят се нуждае от повече разбиране и много по-малко насилие. Насилието поражда насилие и винаги съм го имала предвид, когато други родители ми казваха, че днешните деца са извън контрол сега, защото не са били шамари или пляскани, когато са били деца.

Някои от децата, които познавам и които са били напляскани от ранна възраст за наказанията си, са едни от най-агресивните и ядосани деца, които съм срещал. Не им върви. Въпреки че може временно да спре въпросното поведение, то не им дава никакви инструменти за справяне, за да предотвратят подобно поведение в бъдеще.

Ето какво правя вместо пляскане

  1. Когато бяха по-малки и децата ми се държаха зле или получаваха припадъци, използвах прекъсвания, за да ги накарам да се успокоят и да им кажа, че поведението им не е приемливо. Не винаги беше лесно, но беше ефективно.
  2. Не ги набих сърдито в ъгъла, направих го спокойно и обясних проблема. Това спокойно обяснение е това, което липсва на много родители, които бият.
  3. Когато съм бил напляскан и когато съм виждал други хора да напляскват децата си, този, който удря, се държи така, сякаш го причинява на детето си, за да спре лошото поведение и да им даде урок. Но рядко съм виждал родител спокойно да обяснява на детето си какво е сгрешило и да му каже, че ще бъде напляскан в резултат на собствените си действия. Това става повече за изливане на собствения гняв на родителя към детето им и по-малко за действително спиране на всяко бъдещо лошо поведение.
  4. Не казвам, че никога не крещя на децата си, защото го правя. След това им се извинявам за викането и им казвам, че дори възрастните трябва да работят върху поведението си.
  5. Уведомяването им, че никой не е съвършен, сваля огромно бреме от тях. Това им дава да разберат, че макар действията им да са били лоши, те не са. Ние сме нещо повече от нашите ежеминутни решения. Ние сме сбор от всички наши действия и никога не е късно да започнем да правим по-добри избори. Всички сме текуща работа, а не завършен проект.

Горд съм да кажа, че децата ми никога не са имали проблеми в училище. Техните учители винаги ми казват, че поведението им е страхотно и аз винаги казвам на децата си колко се гордея с това как се държат. Въпреки че определено има място за подобрение у дома, като например да се карат малко по-малко, те са се научили да си прощават един на друг, когато направят нещо нередно.

Вярвам, че емпатията и прошката, които показват един към друг, когато са направили нещо нередно, е странична полза от методите за наказание, които използваме. Като говорите с децата, вместо да ги удряте реактивно, отваряте ценни линии за комуникация.

Разговорът – повече от повърхностни разговори, но дълбок, смислен дискурс – е ключът към това да накараме всички да се държат по-добре, включително и деца, и възрастни.

Чети повече: По-добри възможности за пляскане

Биография

Shannon Serpette on LinkedinShannon Serpette on Twitter
Shannon Serpette

Shannon Serpette is a mother of two and an award-winning journalist and freelancer who lives in Illinois. She spends her days writing, hanging out with her kids and husband, and squeezing in her favorite hobby, metal detecting, whenever she can. Serpette can be reached at writerslifeforme@gmail.com


Шанън Серпет в LinkedinШанън Серпет в Twitter
Шанън Серпет

Шанън Серпет е майка на две деца и наградена журналистка и работеща на свободна практика, която живее в Илинойс. Тя прекарва дните си в писане, излизайки с децата и съпруга си, и притискайки любимото си хоби, откриването на метал, винаги когато може. Serpette можете да намерите на writerslifeforme@gmail.com


Добави коментар

Кликнете тук, за да публикувате коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните за коментарите ви.

Изберете език

Категории