от Анджи Шифлет
Много родители в крайна сметка научават, че детето им има медицински проблем, заболяване или увреждане. Това може да бъде емоционално завладяващ момент за семейството. Знам, защото съм бил там. Големият ми син се роди с лека физическа деформация. Лекарите го наричат „едностранна цепка на устната“. Те ме информираха, че ще се нуждае от грижите и вниманието на много специалисти през цялото си детство и че ще трябва да се подложи на пластична операция на приблизително тримесечна възраст. Никога не съм мислил, че ще стана родител на дете, което има подобно състояние, но винаги съм вярвал, че независимо от това, което се случи с нашите деца, ще ги обичам въпреки това. Тук ще ви предложа моя опит, когато става въпрос за родителство на дете със специални нужди.
Първият съвет, който мога да ви дам въз основа на моя личен опит е, че отглеждането на дете със специални нужди наистина не е много по-различно от отглеждането на дете, което не изисква допълнително медицинско лечение, оценка и специалисти. Седемнадесет месеца след като родих първото си дете, родих втори син. Това дете е родено без абсолютно никакви физически деформации и напълно здраво. Сега ще си призная, че се тревожех прекомерно през цялата си втора бременност. Мисля, че това е нормално за повечето родители, които вече имат дете със специални нужди. Имате пълното право да се тревожите за здравето и безопасността на вашето дете – в това няма нищо лошо.
Никога няма да забравя срещата си с краниофациалния екип за първи път. Това беше невероятно преживяване и отне цял ден. Много различни лекари бяха в този екип. Имахме екип от зъболекар професионалисти, екип от пластични хирурзи, педиатър, специалисти по уши, нос и гърло и дори социален работник и психолог в екипа. Не разбрах напълно цялата сделка със социалния работник и психолога, но ми беше казано, че с напредването на възрастта на сина ми може да има социални и психологически нужди, на които трябва да се обърне внимание и затова те включиха тези хора в Краниофациалния екип, който ще работи с него през целия му живот. Дадоха ми представа за грижите, от които той ще се нуждае въз основа на неговия уникален случай и след това ме информираха, че ще направят първата му операция след приблизително два месеца и половина.
Когато дойде денят на сина ми операция на цепната устна, ще го запомня като най-предизвикателните и емоционално завладяващи дни в живота ми. В главата си знаех, че това е най-доброто за него. Те обаче трябваше да реконструират устата и носа. Обичах го такъв, какъвто беше, и не бях сигурен дали мога да се адаптирам към промяната. Знам, че звучи толкова егоистично до известна степен, но честно казано, когато имате дете – вие ги обичате, независимо как изглеждат отвън. Неговите краниофациални разлики обаче създаваха проблеми при храненето и аз знаех в сърцето си, че това ще стане през целия му живот, ако не се лекува по подходящ начин. Продължихме и те свършиха работата – прекрасно.
Днес синът ми е на седем години. Той е имал много малко усложнения в резултат на едностранната цепнатина на устната. Най-малкият ми син е на шест години. Най-големият завършва първи клас и не сме имали проблеми. Избираме да обучаваме децата си у дома. Една от основните причини е само в случай, че най-възрастният се нуждае от медицинска помощ или внимание за своите нужди; можем да се справим с тях и да имаме гъвкавост в графиците си, за да направим това – без да рискуваме той да изостане в обучението си. Това обаче все още не е проблем. Има много други причини да обучаваме децата си вкъщи, но това беше една от основните причини.
Отглеждането на дете със специални нужди не е по-различно от отглеждането на дете, което няма специални нужди. Е, трябва да кажа, че не е задължително. Определяйки себе си като родител със „специални нужди“, вие позволявате да бъдете изложени на много емоционални усложнения. Не гледайте на това като на „предизвикателство“; просто гледайте на това като на „благословия“. Има толкова много хора по света, които не могат да забременеят и биха се считали за късметлии, ако имат дете със специални нужди – не трябва ли и вие да се чувствате така? Правя го!
Биография:
Анджи Шифлет е специалист по съдържание, който се фокусира върху писането по набор от теми. В момента нейната страст е домашното обучение. Вече две години тя обучава децата си вкъщи чрез The Connections Academy. И тя, и съпругът й могат да останат вкъщи с децата си, за да ги образоват. Те поставят силен акцент върху семейството и отдадеността на важността на правилното образование. Можете да намерите други статии от Анджи Шифлет, като посетите: http://www.ehow.com/members/ashiflett.html
Тази статия е собственост на More4Kids Inc. Никоя част не може да бъде копирана или възпроизвеждана под каквато и да е форма без изричното разрешение на More4Kids Inc © 2008 Всички права запазени
Благодаря за участието в тази седмица Карнавал на семейния живот като допринесете за тази публикация! Карнавалът е в сладоледът не е за закуска тази седмица и ще бъде на живо в понеделник, 19 май 2008 г., така че отбийте се и разгледайте някои от другите отлични статии, включени в това издание!